Вижте любовта Му и приемете силата Му (Неделя, 21 юли 2019 г.)

Преглед

Въведение: Начинът, по който виждате Бог, влияе на начина, по който живеете   1

Вижте Неговата любов и бъдете ефективен настойник на дадените Ви от Бога дарби   1

Вижте Неговата любов и премахнете всеки страх от живота си   2

Исус дойде, за да разкрие Бога на любовта   3

Всички ресурси на небето са привлечени от вашите нужди   4

Виж любовта Му и получи Неговата изцелителна сила   6

Не позволявайте на сърцето ви да се закоравява срещу Божията благодат  6

Бог има само любов—никакъв гняв—към вас   9

Изобличаване на тактика #1 на врага срещу вас   10

Приемете Божията любов и благодат; не ги отхвърляйте!  12

Заключителна молитва   12

Въведение: Начинът, по който виждате Бог, влияе на начина, по който живеете

Помнете, че това е годината на късния дъжд (с други думи, годината на жетвата). Това е годината, в която трябва да вземем, да притежаваме и да приемем нашето наследство от Господа!

В днешната проповед ние гледаме към естеството на Бога.

Начинът, по който виждате Бог влияе на начина, по който живеете. Например, ако сте страхлив човек, това се дължи на начина, по който виждате Бога.

Вижте Неговата любов и бъдете ефективен настойник на дадените Ви от Бога дарби

Притчата за талантите

“Защото небесното Царство е както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си. На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един: на всекиго според способностите му; и тръгна.”

—Матей 25:14–15 (Верен)

След като даде на слугите си златни таланти, този човек замина за дълго време. По-късно той се връща при слугите си и пита за отчетност.

●      Човекът - представлява нашия Господ Исус, когато се връща.

●      Слугите - представляват всички нас.

●      Талантите - се отнасят до златни таланти, т.е. парите. В днешния контекст „талантите“ също се отнасят до дарби и способности.

От 3 слуги 2 от тях пожънаха добри резултати. Без последният.

Слугите, които пожънаха добри резултати, казаха на господаря си:

“И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, аз спечелих още пет.”

—Матей 25:20 (Верен)

“Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта; ето, спечелих още два таланта. ”

—Матей 25:22 (Верен)

И двамата осъзнаваха, че талантите им не са техни, а предадени им, дадени им от Господа. Те дадоха на Господа заслуженото.

Слугата, който не пожъна никакви резултати, каза на господаря си:

“Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек – жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал.”

—Матей 25:24 (Верен)

Този слуга обвинява Господа, че е жънал там, където не е сял. Той не осъзна, че неговият талант дойде от Господа на първо място. С други думи, той казваше: "Господи, ти вземаш от мен онова, което е мое."

"Знаех, че си строг човек" - видя Господа като строг човек, а думата "строг" на гръцки също е думата за "груб, насилствен и твърд".

Ако виждате Господ като суров и насилствен Бог, това ще повлияе на начина, по който използвате дарбите, парите и ресурсите си за Него. Това ще повлияе на начина, по който Му служите.

Вижте Неговата любов и премахнете всеки страх от живота си

Този слуга също се уплаши от Господа.

“и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.”

—Матей 25:25 (Верен)

Страхът влезе поради неправилно вярване за Бога. Ако виждате Бога като разгневен, строг, насилствен, твърд, ще имате страх в живота си.

Вашите страхове може да не са свързани с Бога. Те могат да бъдат страх от старост, страх да нямаш достатъчно, страх да не загубиш някого, на когото държите, страх да не изгубиш здравето си, страх да не загубиш финансите си.

НО МАЙКАТА НА ВСИЧКИ СТРАХОВЕ ДА ИМАТЕ НЕПРАВИЛНО МНЕНИЕ ЗА БОГ.

Има хора, които казват, че светът се нуждае от доза страх от Бога.

Но всъщност „страхът от Бога”, който Бог иска да имаме, е определен от Исус като „поклонение на Бога”. Когато Исус цитира Второзаконие 6:13, където се казва: “Да се боиш от ГОСПОДА, своя Бог”, Той го цитира като, “На Господа, твоя Бог, да се покланяш.” (вж. Лука 4:8).

Това е страхът от Бога—поклонението на Бога—който умножава дните и удължава живота ви (вж. Пр. 10:27).

Всеки път, когато идвате в църквата, за да се покланяте, има дни и години, които се добавят към живота ви.

—

Как виждаме Бог влияе върху начина, по който сме настойници на нашите дарби.

Забележете как този слуга, който имаше неправилно мнение за Господа, се отнасяше към таланта си:

“и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.”

—Матей 25:25 (Верен)

Той не използва таланта, който Бог му беше дал. Той го скри.

Начинът, по който виждате Бог влияе на всичко. Това се отразява на начина, по който ръководите делата на живота си.

Исус дойде, за да разкрие Бога на любовта

Исус дойде да изяви Бог в плът. Той каза, че „онзи, който ме е видял, е видял Бащата.” (Йоан 14: 9).

В Стария Завет Бог благославяше, прощаваше, изцеляваше и осигуряваше Своя народ—но Той го правеше от разстояние.

Например:

1. Бог осигури храна за израилтяните в пустинята, като изпрати манна от небето, но Той Самият остана на небето.
2. Бог прощаваше грехове, но Израилтяните трябваше да преминават през ритуал, а Той оставаше в Пресвятото място, където те не можеха да влизат.
3. Бог изцеляваше прокажени, но те трябваше да преминават през сложен ритуал (включително да бъдат отделени от останалата част от народа).

Така че Бог ги осигуряваше—но от разстояние.

Когато дойде Исус, Той извърши същите действия на благодат и любов, но този път беше точно там, където бяха хората.

1. Исус осигури храна за 5000, като умножи 5 хляба и 2 риби, а Сам Той беше сред множеството.
2. Исус прости на хората греховете им и Той стоеше точно там до тях, като казваше: “Прощават ти се греховете”.
3. Исус изцеляваше и Той изцеляваше, като се движеше сред тълпата, изцелявайки всички, които се нуждаеха от изцеление.

ИСУС НЕ СНАБДЯВАШЕ; ТОЙ БЕШЕ В СНАБДЯВАНЕТО.

Той беше точно там с хората, които обичаше.

Това предизвика проблем с религиозните лидери, напр. фарисеите. Те искаха да задържат Бог в Пресвятото място, за да се наложи хората да минават през тях, за да стигнат до Бога, защото те бяха единствените, които имаха достъп.

Когато дойде Исус, Бог в плът, вършеше добро и изцеляваше всички, които бяха угнетявани от дявола (Деяния 10:38), посредниците станаха ненужни. Затова те искаха да убият Исус.

Бог дойде в плътта и искаха да Го унищожат.

Те нямаха сърце за Господа, а за себе си.

Всички ресурси на небето са привлечени от вашите нужди

Исус дойде с пълния небесен ресурс и се движеше сред хората с нужди.

Бог никога не се изключва от вашата нужда.

ВАШАТА НУЖДА Е ВАШЕТО ПРАВОМОЩИЕ ЗА БЛАГОДАТТА.

Вашата нужда е точно това, на което Той отговаря. Точно както плюсовете се привличат от минусите, Неговото снабдяване се привлича от вашата нужда.

Но някои от нас се опитват да кажат, че не сме нуждаещи се, не сме депресирани, не сме пристрастени. И когато дойдем при Бога с претенцията, че не сме нуждаещи се, Неговото снабдяване не може да протича в живота ни. Защото Неговото снабдяване се привлича от вашата нужда.

Погледнете Исус в евангелията: Той дойде с целия ресурс на небето и всеки път, когато намереше нуждаещ се човек, сърцето Му се отваряше за него.

Жената с  кръвотечението просто докосна полата на дрехата Му и беше изцелена. Веднага в нея влезе божествена сила и тя беше изцелена. Защото тя дойде при Исус с нужда.

НЕГОВОТО СНАБДЯВАНЕ ВИНАГИ Е ПО-ГОЛЯМО ОТ ВАШАТА НУЖДА.

Когато вашата нужда се срещне с Неговото снабдяване, цялото Му снабдяване се излива в нуждата ви. И винаги има повече снабдяване, отколкото нужда.

В IV Царе 4 Елисей пророкът отиде при една вдовица, която го извика на помощ, защото покойният й съпруг беше оставил дълг, който не можеше да плати, и кредиторът щеше да вземе двамата ѝ сина като роби.

Елисей—на иврит името му означава „моят Бог спасява“ и той е преобраз на Исус.

И Елисей ѝ каза: Какво да направя за теб? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя каза: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с маслиново масло.”

—IV Царе 4:2 (Верен)

"Какво имаш вкъщи?" — Никога не сме толкова бедни, че да не разполагаме с нещо, с което Господ вече ни е снабдил. Вдовицата каза на Елисей, че има малък съд с маслиново масло.

“И той ѝ каза: Иди, поискай отвън съдове от всичките си съседи, празни съдове, вземи не малко!

—IV Царе 4:3 (Верен)

“Вземи не малко” - Елисей й каза да вземе много празни съдове. Тя можеше да вземе тези съдове от съседите си; не беше трудно да се намерят.

“После влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и което е пълно, го слагай настрана. И тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и зад синовете си. И те є подаваха съдовете, а тя наливаше. И като се напълниха съдовете, тя каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той є каза: Няма друг съд. И маслото престана.”

—IV Царе 4:4–6 (Верен)

Елисей ѝ каза да налива маслото, което тя имаше в празните съдове. Маслото говори за Святия Дух.

Пастор Принс насърчава хората, които се чувстват сякаш Бог, не ги използва, да започнат да “наливат масло” в празните съдове около тях, т.е. Когато се молите за тези хора, Святият Дух ще продължава да налива в тях.

Вдовицата продължаваше да налива масло от съда си и да пълни съдове, които бяха много по-големи от малкия ѝ съд. Докато наливаше, снабдяването продължаваше да тече.

Едва когато ѝ свършиха съдовете маслото престана.

Законът за оскъдността в икономиката не важи за Господа. Той иска да научиш нов вид икономика: Неговото снабдяване винаги е по-голямо от твоето търсене.

Бог е любов, съвършена любов. Любовта винаги иска да дава, винаги иска да споделя. И Той има безкрайни ресурси; Той е най-богатото същество, което някога е съществувало. Най-голямата Му болка е, когато не може да споделя, да не може да обича, да не може да налива.

Виж любовта Му и получи Неговата изцелителна сила

Когато Исус отиде в синагогата в родния си град Назарет, той прочете Писанията (книгата на Исая) за Себе Си:

„Духът на Господ БОГ е на Мен, защото ГОСПОД Ме е помазал да благовествам на бедните; изпратил Ме е да превържа съкрушените по сърце, да проглася освобождение на пленниците и и проглеждане на слепите, отваряне на затвора на вързаните; да проглася благоприятната ГОСПОДНА година.“

—Лука 4:18–19 (Верен)

Той спря без да обяви: „деня на възмездието от нашия Бог“, защото първото Му идване беше само да „прогласи благоприятната ГОСПОДНА година“. Все още живеем в това време.

Исус застана в Назарет пред хората, готов да донесе цялото небе на земята. Готов да излекува съкрушените по сърца, да изцели болните, да освободи пленниците.

Но те Го отхвърлиха.

Изтласкаха Го от града, докато Той не се озова на ръба на скалата и тогава най-накрая мина през тях и си продължи по пътя (вж. Лука 4:28-30).

Исус не си тръгна до последния момент. Сякаш не искаше да си тръгне.

Ако продължавате да отказвате да се възползвате от Неговите ресурси, Той ще отиде при следващия човек.

Когато се отдалечи, народът на Назарет остана със съкрушено сърце, болен и угнетен.

Не позволявайте на сърцето ви да се закоравява срещу Божията благодат

Виждате ли Бог като Бог, който понякога е щастлив от вас, понякога е разгневен от вас?

Бог не е такъв. Той иска да Го виждаме като добър, добър Баща.

„И пак влезе в синагогата и там имаше човек с изсъхнала ръка.”

—Марк 3:1 (Верен)

„там имаше човек с изсъхнала ръка.” — В оригинала на гръцки, този стих казва, „ръката на човека стана изсъхнала.” Той не беше роден така; вероятно е преживял някакъв нещастен случай.

„И те Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.”

—Марк 3:2 (Верен)

Фарисеите наблюдаваха дали Исус щеше да изцели в събота, а не дали можеше да изцели. Те вече знаеха, че можеше да изцелява.

Ако Исус не беше Божият Син, както казваха те, те не биха очаквали, че Той ще изцели. Техните зли мисли към Исус бяха несъзнателно свидетелство за факта, че Той е Божият Син.

Дори враговете на Исус не очакваха зло от Него; знаеха, че могат да разчитат на Него да върши добро.

По същия начин хората по света очакват от нас по-висок стандарт—и те имат право. Ние сме небесни хора. Те също дават несъзнателно свидетелство за Божията слава. Ако нашето християнство не беше вярно, те нямаше да очакват от нас да ходим различно от тях.

„И Той каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и ела по средата”.

—Марк 3:3 (Верен)

Исус не се предаде на религиозно робство. Той не остави човека на мира и да го намери по-късно, за да го изцели насаме, когато фарисеите не бяха наоколо. Той го изцели точно там и точно тогава.

В тази история са представени 2 вида хора:

1. Нуждаещите се

Това е човекът с изсъхналата ръка. Той представлява хората с нужди. Хората, които нямат силата да си помогнат.

2. Религиозната тълпа

Това са фарисеите. Те представляват хора, които са неосъзнати за славата на Исус, безразлични към хората с нужди и забравили собствените си отчаяни нужди.

А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха. И като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя. И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него как да Го убият.

—Марк 3: 4–6 NKJV

Фарисеите бяха анти-благодат. Те излязоха и наговориха как да унищожат Исус, който току-що изцели един човек.

Докато Исус изцеляваше човека, Той се разгневи и се наскърби от закоравяването на сърцата им.

—

Пастор Принс започва да се моли за хора с:

Заздравени/блокирани артерии в сърцата

Високо кръвно налягане

Заболявания на коляното

Заболявания на глезена

Пастор Принс подчертава, че всички изцеления, които се случват, не са чрез неговата сила, а чрез силата на Исус. Исус, който изцели изсъхналата ръка на човека, е същият Исус, който идва при нас днес. Той е вездесъщ чрез Святия Дух.

Виж Исус да те обича. Сърцето Го боли, когато не може да ти дава.

Пастор Принс води останалата част от общността в молитва, за да получи изцеление от Господа.

—

Има погрешно вярване, че всеки гняв е грях. Гневът не е грях.

Ефесяни 4:26 (Верен) казва: „Гневете се, но не съгрешавайте.” Проблемът е, че през повечето време нашият гняв е егоистичен и води до грях. Но самият гняв не е грях.

Някои хора са шокирани, когато разберат, че Исус преобърна масата на среброменителите в храма, защото са били покварени. Хората не трябва да бъдат шокирани от това.

Исус е истински мъж.

Работи 30 години в работилница на дърводелец без съвременните инструменти или машини. Как мислите, че влияе това върху бицепсите и мускулите на раменете на мъжа? Исус беше силен.

Той носеше остър и груб кръст дори след като беше бит, бичуван и измъчван.

Когато за първи път извика Своите ученици, Той направи това с две прости думи: „Следвай Ме”. И те оставиха всичко, за да Го последват.

Този прекрасен Исус е Бог, който стана човек. Той дойде на Земята, за да бъде с нас. Той дойде, за да може да умре на кръста. Неговата смърт не беше убийство—Той положи живота Си.

Когато войниците дойдоха да Го търсят, за да го арестуват, Той пристъпи напред и каза: „АЗ СЪМ.” И те всички паднаха на земята. Исус не беше убит; Той избра да положи живота Си.

ИСУС Е ГРУБ И СИЛЕН, МИЛ И ЛЮБЯЩ. ТОЙ ЦЕЛИЯТ Е ПРЕЛЕСТ.

Той нямаше грях в кръвта Си, нямаше болест или слабост в Неговото тяло. Той беше най-лъчезарният човек, който някога е живял—съвършеният мъж.

Единственият път, когато Той стана грозен, беше на кръста, за да може Неговата красота да бъде върху нас.

—

Да се върнем към въпроса за гнева. Има само един път, когато Святият Дух записва в Писанието, че Исус беше разгневен. Това е в този стих:

„И като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя.”

—Марк 3:5 (Верен)

Исус беше гневен, когато видя закоравяването на сърцата на фарисеите. Библията дори не отбелязва, че Исус беше гневен, когато видя масите на среброменителите.

Този гняв, който Исус почувства, се роди от любов.

Това е такъв гняв, който усещате, когато някой, когото обичате, се спуска по грешен път. Може би вашият син или дъщеря, когото обичате, се спускат по път, по който сте били преди и не искате те да правят същите грешки, които сте направили вие. Вие се разгневявате и се наскърбявате не защото ги мразите, а защото ги обичате. Защото искате най-доброто за бъдещето им.

Това е гневът, който Исус почувства, когато видя закоравелите сърца на фарисеите.

Интересно е, че когато Исус се срещна с хора с явни грехове, Той никога не беше разгневен. Грехът е грешен, но Исус никога не се разгневи, когато се срещаше и когато служеше на тези хора.

Бог има гняв, но това е рядко. Исая нарича гнева на Бог „необикновеното Му дело“ (Исая 28:21).

Псалм 30:5 казва: „Защото гневът Му е за миг, а благоволението Му е за живот.“

Бог има само любов—никакъв гняв—към вас

За нас вярващите Бог е обещал, че никога повече няма да се разгневи на нас (вж. Исая 54:9). Тъй като Исус взе огъня на Божия съд върху Себе Си на кръста, ние никога няма да трябва да го понасяме. Но ще има съд за невярващите, когато Исус се върне.

Да, Бог ни учи и поправя чрез разочароващи ситуации (напр. Той може да ви научи на търпение, като поставя на пътя пред вас дразнещи шофьори). Но Бог никога няма да ви поправи с гняв. И Той никога не използва злополуки, болести, заболявания или трагедии, за да ви поправи.

„Защото това е за Мен като водите на Ной—както се заклех, че водите на Ной няма вече да наводнят земята, така се заклех, че няма вече да ти се разгневя и да те смъмря. Защото, ако и да се отдръпнат планините и да се поклатят хълмовете, пак Моята благост няма да се отдръпне от теб и Моят завет на мир няма да се поклати, казва ГОСПОД, който ти оказа милост.“

—Исая 54: 9–10 (Верен)

Исая 54 идва след Исая 53, която описва как Исус понесе греховете ни и е пое Божието осъждение заради нас. Ето защо в Исая 54 виждаме как Бог няма вече гняв за вярващия.

„Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас. Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него.“

—Римляни 5: 8–9 NKJV

„Защото това е за Мен като водите на Ной—както се заклех, че водите на Ной няма вече да наводнят земята, така се заклех, че няма вече да ти се разгневя” (Исая 54: 9)—Всеки път, когато видите дъга, не мислете повече за Ной. Помислете как Бог се е заклел, че никога няма да ви се разгневи.

Бог не трябва да се кълне. Неговото Слово е абсолютна истина. Но Той избра да се закълне, че никога няма да ви се разгневи—това е като двойна гаранция.

Бог няма променливи емоции към нас. Той не се движи от приливите и отливите на нашите действия и емоции.

Изобличаване на тактика #1 на врага срещу вас

Пастор Принс споделя, че е получил това откровение от Господ, когато е бил на път за Израел: тактика #1 на врага е да ви накара да се почувствате сякаш, че Бог ви е разгневен.

„Бъдете трезви, бъдете бдителни, защото вашият противник, дяволът, обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне.“

—1 Петрово 5: 8 (Верен)

„дяволът, обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне.“—Дяволът не може просто да погълне когото иска. Той трябва да „търси кого да погълне“. Ето защо обикаля като ревящ лъв.

Но как върви като ревящ лъв? Как преживяваме този „ревящ лъв“ в ежедневието?

Отговорът се намира в Притчи 19:12:

„Яростта на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.“

Царят в Притчи 19 е Исус. Неговият гняв е като „рев на лъв“, но днес Той няма повече гняв към нас.

Така че, когато дяволът „обикаля като ревящ лъв“, това означава, че той се представя за Исус, за да ви накара да се почувствате сякаш Исус ви е разгневен.

Винаги, когато се чувствате като, че:

●      Нямам благоволение от Бога.

●      „Бог не чува моите молитви. Той трябва да ми е разгневен.

●      „Тази седмица не прекарвах време в молитви. Бях твърде зает за Бога; сега Бог е твърде зает за мен. Той ми е разгневен.

ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО СЕ ЧУВСТВАТЕ, КАТО ЧЕ ГОСПОД ВИ Е РАЗГНЕВЕН, ПРОСТО ДЯВОЛЪТ ВИ Е ИЗРЕВАЛ.

Знайте, че това са само чувства, а не истината.

Очакваме гневни реакции, когато правим нещо погрешно в нашите човешки взаимоотношения. Дори в отношенията ни с нашия съпруг. Но Бог не е такъв; Той не се поклаща от нещата, които правим.

Пастор Принс продължава да дава съвети за брака, за справяне с конфликта.

—

Пастор Принс говори за това, че фразата „Светият Дух е наскърбен“ е използвана погрешно от много хора, напр. „Не се молиш достатъчно, не се покланяш достатъчно. Светият Дух е наскърбен.”

Но самият Святи Дух ни казва какво Го наскърбява, когато написа Писанията:

„Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само онова, което е добро за изграждане според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат. И не наскърбявайте Святия Божи Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението.”

—Ефесяни 4:29–30 (Верен)

Думата „наскърбявам” тук е същата дума, използвана в Марк 3: 5, „[Исус беше] наскърбен поради закоравяването на сърцата им.”

В Марк 3 видяхме, че Исус беше наскърбен от закоравяването на сърцето, което е липса на благодат.

По същия начин виждаме в Ефесяни 4:29–30, че Святият Дух също е наскърбен от липсата на благодат. Думи, които „принасят благодат на слушателите”, радват Святия Дух, така че ние знаем, че думите, които не придават благодат, Го наскърбяват.

НЕКА ДА НАПРАВИМ ТОВА, КОЕТО РАДВА ДУХЪТ! ГОВОРЕТЕ ДУМИ НА БЛАГОДАТ (НЕЗАСЛУЖЕНО БЛАГОВОЛЕНИЕ).

Хвалете съпруга си, жена си, децата си.

Не казвайте,

„Не докато съпругът ми / жена ми направи това за мен.”

„Не и докато децата ми се справят добре с изпитите си.”

Това не е благодат.

Ако кажете нещо добро на хората, защото го заслужават, това вече не е благодат.

Но когато им кажеш нещо добро, когато не го заслужават, това е благодат, това е незаслужено благоволение! Това радва Святия Дух.

Духът обича благодат! Ето защо, когато чуете благодатта, проповядвана, сърцето ви скача. Това е Святият Дух, който се радва.

Липсата на благодат е която наскърбява Духа. Не казвайте лекомислено: „Светият Дух е наскърбен“ за случайни неща, за които не сте доволни.

Приемете Божията любов и благодат; не ги отхвърляйте!

Въпреки удивителната благодат, която Исус доказа, като обикаляше болните и възкресяваше мъртвите, някои градове все пак Го отхвърлиха.

В Матей 11:23-24 Исус каза, че отхвърлянето на Неговата благодат е по-лошо от греховете на Содом и Гомор.

Има степени на греха. Вярно е, че един грях е достатъчен, за да изпрати в ​​ада всеки, ако не е спасен, но това не означава, че няма степени на греха, напр. Исус каза на Пилат: „Този, който Ме предаде, има по-голям грях“ (Йоан 19:11).

Има степени на греха, а най-лошият, откакто Исус дойде, е отхвърлянето на Неговата благодат.

БЛАГОДАТТА НЕ Е ПОУЧЕНИЕ; БЛАГОДАТТА Е ЛИЧНОСТТА НА ИСУС. БЛАГОДАТТА НЕ ЕДОКТРИНА, БЛАГОДАТТА Е БЛАГОВЕСТИЕТО.

Нека не бъдем сред онези, които виждат Господа на славата с цялото небесно богатство и нека не позволяваме да ни подмине. Кажи Му: „Господи, каквото и да имаш за мен, имай ме предвид. Аз съм нуждаещ се, нуждаещ се, нуждаещ се! Искам всичко. Дай ми благословението на опрощаването на греховете, изцелението от болестите и изкупи мен и семейството ми от унищожение. Подновяване на младостта като орлите и дългия живот - аз също ще взема и това, Господи!“

Сърцето на Исус е за да ви дава. Той е любов.

Заключителна молитва

„Татко. Благодаря Ти за всички, които чуват звука на гласа ми. Благодаря Ти, Татко, че през тази седмица, независимо какво се случва, Ти си Бог, който ги е изпреварил и е подготвил пътя. Ти си снишил високите места в планините и си ги направил прав път за народа Си. И Татко, благодаря Ти, че правиш също и неравните места равни. В името на Исус, пази всеки, който чува звука на гласа ми през цялата седмица от всяка опасност, вреда, злополука, болест и от всички сили на мрака в името на Господ Исус Христос. И аз Ти благодаря, Татко, че си пре-отговорил на мен и на всички нас. В името на Исус, Амин.“

Надяваме се, че тези записки на проповеди ви благославят! Ако е така, ние ви насърчаваме да вземете проповедта и да позволите на Господ да ви говори лично, докато я гледате или я слушате.

Тези проповеди бяха взети от доброволци по време на службата. Те не са дословно представяне на проповедта.